 есъмнено местоположението на града и околността му са дали отражение върху неговата съдба, върху живота и характера на дряновци. И ако търсим главното в това от край време чисто българско селище – някога крепост, после селце, градец, а сега един от новите динамично развиващи се градове, ще го открием в онова, което Дряново е дало на нашия народ; в онова, което е записано за него в страниците на родната история.
Много и красиви са пещерите в околностите на Дряново. Те сега привличат туристи отвсякъде. Но човекът от преди хиляди години е търсил пещерите като най-сигурно убежище против зверовете и суровата природа. И по всичко изглежда, че пещерите около Дряново и Дряновския манастир са били удобни за него, защото днес намираме в тях следите от живота на първобитните хора. Тук е живял човек още през старата каменна епоха. В пещерите има следи и от първобитни огнища, шила от кости, разни предмети, изработени от рогата на добитък, но не е намерен никакъв метален предмет. При направените допълнителни проучвания са открити нови материали, които сочат, че те са били обитавани още в палеолитно време. Нещо повече, той смята, че в малката пещера при Дряновския манастир е живял прастар човек, останките на когото са открити само в пет пещери в България. Смята се, че този човек е живял още преди 50 хиляди години и е бил един от най-ранните заселници в Европа и представители на човешката раса.
Около Дряново е изобилствало от крепости и поселения от най-различни периоди и култури, което се дължи не само на добрите условия на живеене, но и на важното му стратегическо положение. В околностите на Дряново се намират подстъпите към пет страропланински прохода, които били с голямо значение през римската и ранновизантийската епоха. Край днешното село Славейково възниква крепостта Дискодуратера (Двойната яка крепост). Тя била основана по времето на император Марк Аврелий (161-180 г. сл. Хр.) от гражданите на Аугуста Траяна (Стара Загора) и от обикновена крайпътна станция, се превърнала в едно в главните тържища в Долнодунавските провинции. След нашествието на готите, които разрушили намиращите се в района крепости, византийската укрепителна система била възстановена през 6 век и обхващала 8 крепости: Града и Боруна /Дряновски манастир/, Липово градище /с. Муця/, калетата при селата Янтра, Скалско и Маноя. Дряновските легенди разказват, че в XII в. твърдините са родови имения на владетелите от династия Асеновци и важна част от охранно – защитната линия на престолнината Търновград / Велико Търново /. Укрепителните съоръжения на Града дори днес впечатляват с мащабите и мощните си зидове. В подножието на цитаделата на огромната крепост и резиденция на провинциален управител възникват средновековното селище и манастира "Св. Архaнгел Михаил".
Първото споменаване на името Дряново в исторически документ датира от 1470 г. Според османските данъчни регистри от втората половина на XV в. градът е бил вакъф (освободена от данъци, наследствена земя) на видния военачалник , с ранг на съвладетел на Европейските области на империята и мюлков господар Касъм паша. Статут на град, Дряново получава към 1869 г., когато става и център на нахия (околия).
Дряновци участват активно в Априлското въстание 1876г. В продължение на 9 дни в Дряновския манастир се води тежка битка на четниците на Бачо Киро и Поп Харитон с многобройния турски аскер. Освобождението на Дряново настъпва на 12 юли 1877 г.
След освобождението на територията на общината възникват няколко големи фабрики: тютюневата фабрика на братя Шишкови (през 1896 г. се нарежда на 1-во място по производство и печалба сред десетте тютюневи фабрики в окръга), бонбонената фабрика на братя Мутафчиеви, Акционерно дружество "Здравина", преобразувано в Първа българска вагонна фабрика.
През 1930 г. Дряново е обявен за планински курорт.
Първата жена държавен служител е дряновката Пенка Генкова - началник на откритата през януари 1880г. телеграфо-пощенска станция в Дряново. |
|
Пещерата Бачо Киро близо до Дряновския манастир
Поп Харитон
Дряново след освобождението
Дряновския манастир в началото на 20-ти век
Дряново през 1933 г.
Снимката е направена от летеца
кап. Ганчо Манчев, дряновец.
|
